Резюме

Светът на Рибос или Необикновената компютърна игра

Книга първа „Мила“

Всичко започва първия ден на коледната ваканция, когато Никола Калфов и двете му сестри-близначки стават рано-рано, за да посетят стария господин Анри О’Кийф, съсед и приятел на семейството. Както им е обещал, старият антиквар е успял да намери чудесен подарък за родителите им. В момента, в който радостно превъзбудените деца решават да напуснат магазинчето и да се гмурнат във вилнеещата насред монреалските улици снежна буря, старецът връща от прага момчето, за да му връчи забравеното от тях – кутия, направена като че ли от дърво. Не е тяхна, но г-н О’Кийф е категоричен: не е и негова. Освен това, твърди той, подхожда повече на магазин за детски играчки. Предлага им да я задържат, докато не се появи самият собственик.

Никола не успява да отвори кутията сам. Извиква на помощ братовчед си Александър, но единствения резултат, до който двамата успяват да се доберат е да отблокират централната част на капака, под чието прозорче с делфин намират най-обикновена флашка. Противно на очакванията им, няма нито кодирани послания, нито поверителна информация, единствено някаква видеоигра – „Светът на Рибос“ – за която не е чувал никой от съучениците и приятелите им. Момчетата я инсталират на компютъра и установяват, че тя не ще и да знае за тях. От нейно име Пазителя на портата Беронимус Йош, им заявява, че не могат да влязат, защото никой от двамата не е Господаря на ключа и им затръшва вратата под носа… така да се каже. Благоволява все пак да им уточни, че могат да се върнат, но в компанията на въпросния господар на ключа. Без да се бави нито секунда, играта се самоизтрива под смаяните погледи на момчетата. Това е невъзможно – убеден е Алекс, – игрите нямат предпочитания и претенции! Така е! Обаче Никола се сеща, че в антиквариата сестра му Мила е държала кутията в ръце. Тогава може би е тя! А ако не е?…

За щастие, се оказва, че става въпрос именно за нея и двете момчета се заемат отново да градят планове: ще оставят момичето да инсталира „Светът на Рибос“, след което ще влязат на негово място. За пореден път обаче играта им скроява номер – никой не може да влезе на мястото на Мила. Пред смаяните ѝ очи се разгръща нов свят, притежаващ свои собствени закони. Някои доста отегчителни, но какво да се прави! Например правилото, че не можеш да играеш повече от час дневно, или пък другото, че не бива да излизаш преди да си записал в Тевтера на Левтера постиженията за деня, иначе ще си спомняш за тях извън Рибос, но не и в него.

Пазителя на портата посреща Мила повече от радушно. Понеже е първата, прекрачила прага на Многоликата къща, тя се сдобива със статута на Стопанка на Стаята със 123-те кутии и с правото да отвори вратите на този виртуален свят за бъдещите посетители. Само че, за да може плахото и деликатно момиче да покани когото и да било, трябва да се запознае постепенно с многобройните правила, да открие въпросното помещение и да разпрати безценното му съдържание на 123 деца от цял свят.

Докато изследва невъобразимите богатства на Вместилището, на галерия „Последна грижа“ и на останалите кътчета на Рибос, отправящи сероизно предизвикателство към здравия разум, момичето се запознава с някои от неговите нестандартни, но вдъхващи уважение постоянни обитатели: мадам Гаргулия-Гарда Словоредова и нейната чета гаргули с каменни изражения, градинаря Равнец Прашинков и неговите мусели, поета Папирус Пергаментов, Часовникаря и кой ли още не…

Въпреки, че всяко следващо нейно преживяване граничи с пълната обърканост, че напредва слепешката и че никога не е сигурна в правилната посока, Мила успява да преобрази Прекрасната някога дама и нейния жалък рицар и това ѝ отваря пасаж към Стаята със 123-те кутии. На път е да осъществи мечтата си и да покани сестра си Нона, но още на следващия ден радостта ѝ бива помрачена – оказва се отново сама, защото успешно изпълнената задача я е пренесла на второ ниво на играта.

Следващите дни и седмици, броят на обитателите на Многоликата къща нараства значително, като към местните обитатели се прибавят и пришълците – момичета и момчета от различни страни и часови пояси. Създават се приятелства и децата ги пренасят в ежедневието, като прехвърлят мостове между континентите. Само че езиковата бариера в действителността не е за пренебрегване. Колко по-лесно се общува в Рибос благодарение на мухите-всезнайки!

Въпреки това, всичко си върви като по мед и масло и няма основания за притеснение! Поне не и до деня, в който в квартала на сем. Калфови не се появавя г-жа Инда Тонофф с шапчица с воалетка и сиви дрехи на раета в предупредителна окраска, а с нея и проблемите и всички произтичащи от тях мъчещи ги въпроси.

Дали по-късно, когато животът на едно от децата се оказва застрашен, Никола ще успее да организира навреме приятелите си в Рибос, за да го спаси? Дали заедно ще бъдат в състояние да разпръснат надвисналата над Многоликата къща опасност и да съхранят всичко онова, към което са се привързали истински? Дали ще има „после“?…

Д.М./ 30 юли 2013

– – –

ribos_image1

– – –

Licence Creative Commons
Ce(tte) œuvre est mise à disposition selon les termes de la Licence Creative Commons Attribution – Pas d’Utilisation Commerciale – Pas de Modification 3.0 non transposé.

Реклами

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s